Блог
В забързаното ни съвремие често говорим за отчуждение и липса на време за другите. Но ако разлистим по-дълбоките страници на нашата етнография, ще открием, че дедите ни са имали гениални, вградени в бита механизми за създаване на общност, изразяване на благодарност и празнуване на живота. Ето пет почти напълно изчезнали днес обичая, които са толкова стоплящи, че си струва да ги помним.
Побратимяване и посестримяване (Ритуалът на избраното семейство)
Днес наричаме това „най-добри приятели“, но в миналото изборът на сродна душа е бил скрепен с красив и тържествен ритуал. Когато двама младежи или девойки усещали силна духовна връзка помежду си, те официално ставали „побратими“ или „посестрими“ – връзка, смята на за по-силна дори от кръвната.
Ритуалът:
Извършвал се е на голям празник (най-често Ивановден). Пред свидетели те отпивали вино от една чаша, в която била пусната златна монета или стрък здравец. Разменяли си китки, прегръщали се и се заклевали да си помагат в радост и беда до края на дните си.
Кръвта не избираме, но любовта към приятеля е свещен и съзнателен избор.
Тлака или Меджия (Празникът на безкористната подкрепа)
Преди появата на кредитите и наемните работници, българите са строили къщи и са прибирали реколтата си чрез „тлака“. Това е обичай на доброволния, колективен труд, но превърнат в истински празник.
Ритуалът:
Ако едно семейство имало спешна и тежка работа (строеж, белене на царевица, предене), те канели цялото село. Съседи и роднини идвали да работят напълно безплатно. В замяна, стопаните приготвяли най-богатата трапеза. Работата се вършела с песни, шеги и закачки между младите, а вечерта задължително завършвала с кръшно хоро на двора.
Никой не е сам в тежестта на битието, когато има зад гърба си общността.
Власовден (Денят на благодарност към животните)
Днес често приемаме ресурсите за даденост, но предците ни са изпитвали дълбока признателност към работните животни, които са им помагали да оцелеят. На 11 февруари (Власовден) се е почитал трудът на воловете и домашния добитък.
Ритуалът:
На този ден животните не са се впрягали за работа. Стопанките замесвали специални обредни хлябове (наречени „Власовник“). Мъжете сплитали венци от бръшлян и ги поставяли на рогата на воловете. Животните били тържествено захранвани с парчета от обредния хляб, поръсени със сол, докато стопаните им благодаряли за здравата работа на полето.
Истинска емпатия и почит към всяко живо същество, което помага на човека.
Водене на булката на вода (Сладкото начало в новото семейство)
Това е изключително жизнерадостен обичай, който се е изпълнявал в първата сутрин след сватбата. Целта му не е била просто булката да донесе вода, а да бъде нежно и празнично приобщена към женската общност на селото и към новото си семейство.
Ритуалът:
Младоженката, облечена в празнична премяна, била съпровождана от деверите и зълвите до селската чешма, често под съпровода на музика. Там тя символично измивала лицата на новите си роднини, за да са „бели и червени“, а те ѝ хвърляли дребни монети в менците. На връщане тя раздавала на децата по пътя варено жито, ябълки или бонбони, за да е сладък животът ѝ в новия дом.
Елегантно и пълно с радост приветствие на новия член на общността.
Стрижба (Отключването на късмета на детето)
Вместо съвременните партита за първи рожден ден, старите българи са отбелязвали края на бебешката възраст с обичая „Стрижба“ (първото ритуално подстригване на детето, обикновено между първата и третата му година).
Ритуалът:
Събитието се води от кръстника. Детето се слагало да седне върху бял плат или мъжка риза. Кръстникът отрязвал няколко кичура коса под формата на кръст. Тези кичури не се хвърляли – те се зашивали в дрехата на детето за защита или се поставяли в корените на плодородно дърво (ябълка или трендафил), за да расте детето красиво и здраво като тях. Накрая гостите хвърляли метални монети в скута на детето за богатство.
Всяко дете се нуждае от благословията на целия род, за да стъпи уверено в живота.
Тези светли страници от миналото ни напомнят, че дълбоко в корените на нашия фолклор са закодирани огромна доза хуманизъм, почит към труда и грижа за ближния.